Окръжен съд – Пловдив потвърди  присъдата на Районния съд, с

Окръжен съд – Пловдив потвърди  присъдата на Районния съд, с която на подсъдимия Владимир Петков е наложено наказване от 10 години отнемане от независимост при първичен непоколебим режим. Подсъдимият  е приет за отговорен в това, че на 7.12.2017 година в Пловдив в квартал " Кючук Париж, при изискванията на рисков рецидив се е съвкупил с лице от женски пол – 19-годишно момиче, като я е принудил към това със мощ и заплашване – закононарушение по член 152 ал.3 т.5 по отношение на ал.1 т.2 по отношение на член 29 ал.1 б. А от Наказателен кодекс по отношение на член 54 и член 58 ал.1 от Наказателния кодекс. 

Със същата присъда подсъдимият е приет за отговорен в това, че няколко дни по-късно, на 20.12.2017 година в Пловдив, при изискванията на рисков рецидив се е съвкупил и с 21-годишна жена, като също я е принудил към това със сила  и заплашване – закононарушение по член 152 ал.3 т.5 по отношение на ал.1 т.2 по отношение на член 29 ал.1 б. А от Наказателен кодекс по отношение на член 54 и член 58 ал.1 от Наказателния кодекс.

За осъществените две действия съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказване от 10 години отнемане от свобода  при първичен непоколебим режим. На всяка от потърпевшите дами подсъдимият  следва да заплати и по 20 000 /двадесет хиляди/ лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и премеждия. Делото е прегледано по реда на съкратеното правосъдно разследване по глава ХХVII  от Наказателно-процесуален кодекс, като подсъдимият призна обстоятелствата и събитията, разказани в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези обстоятелства, а съдът да употребява събраните по досъдебното произвеждане доказателства. Размерът на наложеното по отношение на подсъдимия дейно наказване от 10 години отнемане от независимост е избран, след понижаване на наказването с една трета, според член 58а, ал.1 от Наказателен кодекс.   

В претекстовете си към решението Окръжен съд – Пловдив е декларирал мнение, че вярно първоинстанционният съд е определил за всяко едно закононарушение наказване, като е отчел само отегчаващи отговорността условия. Това е стимулирало определянето на наказване в оптималния, очакван от закона размер, а точно петнадесет години отнемане от независимост. Всички данни, събрани по делото, дават съображение да се направи извод на съществуване на висока степен на социална заплаха както на подсъдимия, по този начин и на осъщественото от него. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване и митинг.